На изток от Рая: грехопадението или свободата на избора

Първата ми среща с Джон Стайнбек беше истинско удоволствие, дотолкова, че дори най-неприятното пътуване с автобус до работа се превърна в очакван момент от деня, само заради възможността да се потопя отново в света на този мащабен и дълбоко човешки роман.

Историята проследява съдбите на две семейства: Хамилтън и Траск в долината Салинас, Калифорния - място, описано почти като жив герой, с неговите контрасти между плодородие и суровост. Като израсла в Долината на Розите, разбирам как планините могат да бъдат едно толкова силно присъствие при развитието и оформянето на личността.

„На запад бяха тъмните и плодородни планини Габилан, а на изток – светлите, сухи планини Санта Лучия… и между тях лежеше долината Салинас“

Именно това „между“ придава смисъл на заглавието на книгата, т.е., долината е мястото между рая (Едем) и изгнание. 

 16 След това Каин се отдалечи от присъствието на Господ и се засели в земята Нод, на изток от Едем. (Битие 4:16)

Романът обхваща няколко поколения от края на XIX век до времето около Първата световна война, и изследва избора между добро и зло, свободната воля и въпроса дали можем да надмогнем наследството си (визирайки също наследния първороден грях).

Едно от най-силните качества на книгата са психологическите портрети. Всеки герой носи вътрешна борба и развитие. Лий, китайският слуга, е особено запомнящ се със своята мъдрост и философска дълбочина. 

„Мисля, че човекът има избор – и това е най-важното нещо на света.“

Паралелите с Битие и историята за Каин и Авел са вплетени многопластово, така че книгата се превръща в много повече от една семейна историческа сага или философски роман.

 „Думата е ‘тимшел’ – ‘ти можеш’. Това дава избор.“

Тези думи се превръщат в сърцевината на романа: не съдбата, а изборът определя човека.

3 И след време Каин принесе на Господ от плодовете на земята; 4 и Авел също принесе от първородните на стадото си и от тлъстината им. И Господ зачете Авел и неговия принос, 5 а приноса на Каин не зачете. Затова Каин се огорчи много и лицето му се помрачи. 

Пълният текст на Битие тук.

„Човек трябва да има корени – и да знае откъде идва.“

Фигурата на Самуел придава морална тежест и човечност на решенията на героите. Той е като че ли очите и гласът на нас, модерният читател.

Женските образи добавят още един дълбок библейски пласт. Кейт (Кати) може да бъде разгледана като образ на Лилит - разрушителна и демонична.

 „Тя нямаше съвест – само студен ум и желание за контрол.“

В контраст, Абра напомня за Ева, но като символ на осъзнаване и израстване, а не на падение.

 „Искам да бъда добра – истински добра, не само да изглеждам такава.“

Като Каин и Авел имаме очевидните двойки като Чарлз и Адам, и по-късно близнаците Калеб и Арон, но и по-фино, в други взаимоотношения в романа. Например, по-скрит паралел можем да открием и в отношенията между Том и Уил Хамилтън, където темата за признанието и стойността е по-тиха, но осезаема.

Героите като цяло са многопластови и често противоречиви.
Чарлз: „Любовта може да се превърне в омраза, когато не бъде върната.“
Адам: „Той живееше повече в мечтите си, отколкото в реалността.“
Калеб е особено интригуващ със своята вътрешна борба, докато Арон олицетворява крехкия идеализъм.
Арон: „Той вярваше в свят, който може би никога не е съществувал.“

Финално, Кал остава може би най-човешкият и интересния за мен образ, разкъсван между светлина и мрак.
Кал: „Мога да избера – и ще избера да бъда по-добър.“

„На изток от Рая“ е книга, която не просто се чете, а се преживява.

„Ние сме способни на велико зло и велико добро – изборът е наш.“

Тя ни напомня, че въпреки всичко, ние имаме свободата да определим кои сме.

След това силно преживяване, нямам търпение да посегна към За мишките и хората. :)