Тайната на тайните от Дан Браун: тайна, тайна – колко всъщност е тайна?

Като цяло не съм фен на Дан Браун, но след като автори, които уважавам – като Димитър Недков – се изказаха позитивно за „Тайната на тайните“, реших да и дам шанс. Прочетох книгата на английски и, естествено, с любопитство да разбера каква точно е тази „тайна“. 

Стил на писане

Стилът е динамичен и изключително лесен за четене, въпреки стряскащия обем – почти 700 страници. Книгата се чете като филм: много кратки глави (между една и пет страници), постоянно редуване на гледните точки и ефективно поддържане на напрежението. Физическото издание също прави силно впечатление – голяма книга с твърди корици, едър шрифт и луксозна хартия. Ясно личи, че в изработката са вложени средства, което превръща самото четене в удоволствие.

---

Сюжет

Романът е част от поредицата за Робърт Лангдън – харвардски професор по религиозна символика, познат от „Шифърът на Леонардо“ и „Шестото клеймо“. Този път той си партнира с Катрин Соломон, позната от романа „Изгубеният символ“.

Двамата са въвлечени в мистерия, свързана с тайна организация, която отчаяно се опитва да унищожи книга, която Катрин е на ръба да публикува. Каква е „тайната на тайните“ и защо не бива да бъде разкрита?

Без да издавам прекалено много – става дума за човешкото съзнание и въпроса къде всъщност се намира то. Присъстват и характерните за Дан Браун теми: нови технологии, тайни организации и глобален контрол – мозъчни импланти, изкуствен интелект, „Големият брат“.

Книгата следва познатата формула на автора, но тук особено силно прави впечатление колко ясно е очертана целевата и аудитория – западни, образовани хора на средна възраст, нерелигиозни, модерни и умерено либерални.

Робърт Лангдън отново е изграден като познатия за Дан Браун архетип – изключително интелигентен, привлекателен и в отлична форма въпреки възрастта си; хуманитарист с научен авторитет; преподавател по религиозна символика, който гледа с известна ирония към религиозността. Образът му е идеализиран: чудат, но не странен – ексцентричен, но напълно приемлив.

Финалът съдържа скрит и неочакван обрат, който ми хареса и наистина не предвидих. В същото време обаче той оставя усещането, че „лошите“ всъщност не са чак толкова лоши – всичко се свежда до един-единствен отцепник, а след неговото отстраняване светът сякаш се подрежда. Това ме остави по-скоро озадачена и неудовлетворена, сякаш авторът (и героят му) в крайна сметка одобряват случилото се.

---

Действие и място

Действието се развива в Прага в рамките на 24 часа, плюс още 24 часа за епилога. Книгата е истинска реклама на Чехия и по-специално на чешката столица. Не съм била там, но след този роман със сигурност бих я посетила.

Картата в началото на книгата много ми хареса и значително улесни ориентацията. Тъй като съм човек, който обръща внимание на детайлите, направих и кратка хронология на движенията на Робърт Лангдън в рамките на тези 24 часа.
(Не четете по-надолу, ако не искате дори минимални разкрития.)

Около 6:00 – събуждане в хотела
6:52 – напуска плувния басейн, Карлов мост
7:00 – хотелът и реката
8:00 – полицейски разпит в хотела
8:30 – лабораторията „Кръстоносният бастион“
9:00 – апартаментът на Саша
9:30 – Петринската кула, Огледалният лабиринт, Петринското фуникулярно влакче, трамвай
9:55 – Клементинум
11:15 – резиденцията на САЩ
12:00 – „Прагът“
13:00 – отново апартаментът на Саша
14:00–16:00 –  Валдщайнската градина
16:00–21:00 – хотелът
21:40 – посолството на САЩ
8:00 – хотел „Алхимист“
10:00 – Пражкият замък

Оказва се, че по-голямата част от книгата – около 600 страници – се развива до около 14:00 ч. следобед, което ми е малко трудно да приема за напълно реалистично.

---

Заключение

„Тайната на тайните“ е добър избор за развлекателно четене – динамична, визуална и лесна за възприемане - дори когато тайните не са напълно скрити, напрежението и приключението са гарантирани. Лично за мен обаче „Метеоритът“ и „Шестото клеймо“ остават по-силните и по-запомнящи се романи на Дан Браун.